Признавам, че идеята за летни занимания с учениците не беше плод на моя неугасващ педагогически ентусиазъм. Първата ми учебна година в училище беше извънредно натоварена и изтощителна и аз, като всички останали, просто мечтаех за момента, в който ще се излегна на плажа с кафе и книга, без да се налага да общувам с никого. Но преди това, поради причини, в които няма да се разпилявам, се налагаше да реализирам някакво лятно обучение с част от децата, на които преподавах. Те, естествено, нямаха представа.
И така – с изходна точка почти нулева мотивация от моя страна и гарантирана нулева мотивация от страна на учениците – какво можеше да се направи? Имах един единствен вариант – да измисля нещо, което щеше да е най-вече забавно. Така се роди концепцията за т. нар. English Art Studio. Първата важна точка от плана беше нито в името, нито в представянето на проекта да присъства думата „учене” или каквито и да било нейни производни. Заложих на игрите и заниманията с изкуство, които просто по случайност ще бъдат свързани с английския език. Направих шарен рекламен плакат, който залепих на вратата на класната стая. Останах изключително учудена, че никой не пробва да ме издебне и да го отлепи или скъса до края на учебната година.
Вторият силен момент на концепцията ми беше обещанието, че самите ученици ще измислят и избират игрите и творческите дейности, в които ще участват. Разбира се, клинично важно беше това обещание да бъде подсигурено със солидна резерва от предложения на учителя, ако учениците твърде много зациклят на етапа с измислянето.
И третият ключов пункт в процеса на примамването на участници беше, че не споменах за проекта на нито една родителска среща. Може да звучи на пръв прочит странно, но именно това решение ми осигури в инициативата да се включат само ученици, които наистина бяха привлечени от идеята и нито един, амбициозно натирен от мама и тате да прави нещо против волята си. Беше ми ясно, че много родители ще се изкушат от проекта, без да се съобразят с мнението на децата си. Затова разказах само на учениците и оставих тях да вземат решение. Впоследствие родителите на участниците бяха уведомени от самите тях и, естествено, никой не възрази.
Е, надявах се да успея да привлека поне няколко деца, нали си имах и неформален фен клуб, но изобщо не очаквах една десета от целия випуск да се запише, че и да дойде, че и да не избяга с писъци, след като стартирах с тест за входящо ниво. Вложих целия си чар, за да им обясня нуждата да проверим колко сме напреднали от началото до края и те някак приеха снизходително идеята, че трябва да направят входящ и изходящ тест за целта.
След което действително се развихрихме със забавленията. Всеки даде предложение за тема, която му е интересна и така определихме списък с теми за всеки от дните. В началото на деня правехме постери с думи, свързани с темата – такива, които знаем и такива, които не знаем. После играехме на игри, за да научим думите, които не знаем. После съставяхме рецепти, провеждахме викторини, разигравахме театрални казуси, правихме презентации, пяхме караоке, съставяхме групови истории, провеждахме модни ревюта, изкушавахме посетителите си от Америка с проекти за туристически маршрути из България и т.н. От сърце мога да кажа, че прекарахме две наистина много забавни и удовлетворяващи седмици заедно.
Интересно за мен бе, че учениците в групата не бяха на едно ниво на знания по езика. Половината бяха отличници по предмета и знаеха много, но другата половина бяха с пропуски тук и там, а имаше и ученик, който през годината направо се бореше за оценка 3. В групата се включи и дете, което не беше от училището, а просто приятелка на една от ученичките ми. И нито разликата в знанията, нито фактът, че част от децата не се познаваха помежду си, по някакъв начин попречха всички да бъдат активни и доволни. Проблемите, с които се сблъскахме, се сведоха до две-три незначителни сдърпвания по време на състезателните игри.
Обратната връзка и резултатите от тестовете надминаха очакванията ми. Учениците единодушно потвърдиха, че са се забавлявали, че са се чувствали добре в групата, че са подобрили знанията си по английски език, че са чувствали подкрепата ми и най-вече, че искат отново да се включат в такъв проект. Дори имаше идеи да го повторим още през септември, преди началото на учебната година. Тестовете, които бяха съставени в съответствие с материала, който учихме и упражнавяхме, показаха категоричен напредък при всички ученици. И, да, включваха и граматика, не само лексика.
Бях си отделила третата седмица, в която още бях на работа, за да си опиша резултатите, събера материалите и подготвя отчетите. Въпреки че бяхме приключили със заниманията, някои от децата продължиха да идват и искаха да ми помагат. Една ученичка по своя инициатива направи презентация върху проекта, за да сподели в началото на учебната година с класа си колко хубаво сме си изкарали.
Следващото лято нямах задължение да провеждам извънредни занимания с учениците си. Но без капка колебание организирах второ издание на проекта. Момичето, което не беше от нашето училище, отново се появи, макар и само за един от дните. До ден днешен, преживяванията ми от English Art Studio са сред най-прекрасните ми спомени от работата ми в училище.
Какви бяха причините за успеха на тази история? Доброволното участие. Абсолютната свобода какво да учим и как да го учим. Правото да изберем темите, които ни вълнуват и дейностите, които ни харесват. Съобразяването с интересите на всички участници. Изграждането на среда, в която се чувстваме сигурни и спокойни. И отприщването на личната ни творческа енергия.