Напрежение в тялото. Напрежение в очите. Напрежение в гласа. Случваше се всеки път, когато тя с кодово име Ива се качваше на сцената и се опитваше да изпълни актьорска задача. Случваше се дори и извън занятията ни, когато обсъждахме съвсем лежерни теми. Тялото ѝ просто беше възприело този навик – да се напряга при израза на каквито и да е емоции. А истината е, че напрежението на сцената е изключително труден за преодоляване проблем, просто защото актьорското майсторство само по себе си изисква такава психо-физическа мобилизация, че на човек съвсем естествено му идва да се напрегне.
И така – в първите си сценични опити, Ива неизменно следваше този естествен порив. За съжаление, напрежението е в състояние да унищожи и най-правдивото разгръщане на сценичен образ. Неуспехите обезкуражаваха Ива и я караха да се съмнява в качествата си. За беда, в онзи първоначален етап тя не беше развила почти никакво усещане за собственото си тяло и не чуваше какво точно съумява или не съумява да възпроизведе говорният ѝ апарат. С две думи, входящото ниво на Ива предполагаше сериозни затруднения по пътя към актьорското майсторство.
За сметка на това, поради нейни си лични причини и емоции, Ива реши да ми се довери напълно и се захвана за работата си с мен с безпрецедентен ентусиазъм, последователност и отдаденост. Неуморно повтаряше и повтаряше с мен, докато беше на сцената. Още по-неуморно и някак настървено репетираше материалите си вкъщи, всеки ден. Веднъж ми се похвали, че е отделила време да си репетира монолога навръх Коледа.
Какво се случи с напрежението на Ива при маниакалното ѝ старание да изпълнява задачите си? Утрои се, естествено. Когато си напрегнат и полагаш свръх усилия да се отпуснеш, е съвсем нормално да се напрегнеш още повече. И това може да трае дълъг период от време. Така че актьорските резултати на Ива продължаваха да бъдат далеч от лекотата и гъвкавостта на сценично изпълнение, което се възприема като органично и правдоподобно. Но аз, като човек със своя собствена история на трънлива борба с актьорското напрежение, не се отказах и продължих да я насърчавам. Поради нейните си лични причини, тя също не се обезсърчи и продължи да се старае.
Напрежението е упорито явление. Но упоритостта на двете ни с Ива най-накрая успя да го срази. Някъде по време на третата година от работата ни, тя започна да се отпуска и да дава възможност на по-нежни и меки емоционални нюанси да се проявяват чрез тялото и гласа ѝ. Неестествено високата интонация отстъпи място на по-плътни тонове и по-широк гласов диапазон. Ива вече умееше да чува себе си и да се коригира сама. Изглеждаше много по-естествена и изразителна. Успяваше дори да се синхронизира с колегите си като участник в ансамблово изпълнение, което в областта на сценичното слово си е висш пилотаж.
Накрая на обучението си Ива притежаваше ново самочувствие и ниво на говорно-технически умения, което ѝ позволяваше да провежда органични и въздействащи актьорски задачи. Гордееше се със сценичните си постижения и с радост ги споделяше с близките си. В рамките на три години съвместна работа, тя успя да реализира най-драстичния напредък, на който съм ставала свидетел. И то само благодарение на упорития си труд, постоянството си и пълното доверие в преподавателя. Е, също и на моя принцип да вярвам в успеха и да продължавам с опитите, докато не се получи.